Притеснение за някои инвеститори е дали P2P платформите не са пирамиди, чиято цел е да ограбят парите на наивните хора. До сега не ми се е случвало тези притеснения да са подкрепени с рационални аргументи. В повечето случаи те са свързани с неразбиране на начина им на работа. Когато човек не разбира нещо, той съвсем основателно се страхува от него. В тази статия искам да отговоря на някои от най-често срещаните въпроси, тревожещи инвеститорите, които не са използвали P2P платформи.
Какво представляват финансовите пирамиди?
Финансова пирамида е популярното наименование на схемата на Понци. Името идва от Чарлз Понци, американец с италиански произход, който през 20-те години на 20 век създава незаконен бизнес модел, с който краде милиони от своите инвеститори. Този термин се използва за незаконни финансови операции, обещаващи високи печалби на потенциални инвеститори. Важна особеност за финансовите пирамиди е, че печалбите не идват от легитимни инвестиции, а се изплащат на старите инвеститори с пари, които идват от новите инвеститори.
Основните притеснения на инвеститорите са, че доходността, която P2P платформите носят е висока, неразбирането от къде идва печалбата за оригинаторите и самата платформа. Друго притеснение е практиката на много P2P платформи да дават бонуси за нови инвеститори. Ще разгледаме всяко от тях по отделно.
Ако не са пирамиди, защо дават бонуси?
Финансовите пирамиди плащат на старите инвеститори с парите на новите. Схемата работи дотогава, докато има постоянен приток от нови инвеститори, влагащи нови пари. Вероятно по тази причина, често изтъкван аргумент е, че P2P платформите дават бонуси за нови инвеститори. За много хора това е непонятно и те считат, че има нещо нещо нередно. Интересното е, че когато гледат реклама на банка по телевизията, не се притесняват дали не е пирамида.
Бонусите са ефективна реклама
P2P платформите са бизнес, чиято цел е да печели. Като всеки бизнес и те имат нужда от реклама, за да достигнат до клиентите си. Няма по-ефективна реклама от препоръката на доволния клиент. Затова много платформи предлагат бонуси на инвеститорите си, ако ги препоръчат на други инвеститори. Така P2P платформите получават безплатна реклама, като плащат само ако има реален резултат. Подобен подход приложи Google и преобърна света на он-лайн рекламата. Вместо да плащат за показване на реклами, клиентите му плащат само, ако реално потребителя посети сайта им. Същото е и с P2P платформите – бонус се плаща само ако има нов инвеститор, който реално е инвестирал. Доста ефективен рекламен подход, нали?
Колко струва един нов клиент?
Съвсем нормално е даденаP2P платформа да дава бонус на новите инвеститори, за да ги стимулира да я изпробват. Да вземем за пример бонуса, който дава Mintos – 1% върху инвестираното за първите 90 дни. 1% е доста по-ниско от обичайната такса, която такива платформи събират от оригинаторите (фирмите, предлагащи кредитите си в платформата). Да я намалят, или дори да се откажат от нея за 3 месеца, е съвсем нормална цена за придобиване на лоялен клиент. Нарича се CAC (customer acquisition cost) – цена за придобиване на нов клиент. Всеки бизнес има такава и в много случаи тя значително надхвърля 1%, особено, ако е млад бизнес.
Има ясно изразена връзка между размера на предлаганите бонуси и степента на развитие на дадената P2P платформа. Млада платформа с под 10,000 инвеститора като iuvo предлага бонус от 3% (30€ за инвестирани 1000€), което е 3 пъти повече от Mintos – най-голямата P2P платформа в Европа с над 100,000 инвеститори.
Ако не са пирамиди, как дават толкова висока доходност?
Доходността при P2P платформите многократно надхвърля тази на банковите депозити. Тя силно зависи от това кого кредитира съответната P2P платформа или нейните оригинатори. Има платформи с 5% доходност и такива с 15% доходност. Всичко зависи от сегмента, в който работят оригинаторите. Да вземем за пример iuvo. Там има кредити от клас А с доходност от 5% и кредити с висок риск HR, с доходност над 15%. На пръв поглед, 15% изглежда много, но нека да видим детайлите.
Каква е реалната цена на кредитите?
Много хора не са наясно, че лихвата съвсем не е реалната цена на кредитите. Важна е не толкова лихвата, а годишният процент на разходите (ГПР), който е доста по-висок.
Ипотечните кредити с рекламирана лихва от 3% са с реален годишен процент на разходите (ГПР) от 5 до 7%. Трябва да имаме предвид също, че обикновено това са кредити за 20-30 години, като лихвата е плаваща и ще се покачи, когато лихвите отлепят от нулата след няколко години.
В P2P платформите, обикновено, се предлагат бързи кредити за няколко седмици или месеца, с ГПР около 49%. Кой и защо взима такива кредити е отделна тема. Тя показва отчайващата финансова неграмотност или крайна нужда на хората, които ги взимат. За съжаление, тези хора съвсем не са малко, което се вижда от отчетите на фирмите за бързи кредити. За тях е изгодно да си осигуряват свеж ресурс за 6-15%, за да го отпускат на 30-40% лихва и минимум 2-3% такси, които са си техни. Финансовата логика е очевидна.
На какви лихви оригинаторите отпускат кредити?
Ето как изглеждат стойностите на типичния пример в сайта на EasyCredit – един от големите оригинатори в iuvo, който е добре известен на българския пазар на бързи кредити:
Както се вижда, годишният лихвен процент (ГЛП) за кредит от 1000 лева за 34 седмици (около 8-9 месеца) е 40%! А годишният процент на разходите (ГПР) е 49.15%. Още ли мислите, че P2P платформите предлагат твърде висока доходност от средно 10% годишно?
От какво печелят P2P платформите?
P2P платформите печелят от таксите, които им плащат оригинаторите, предлагащи кредити на инвеститорите. Те се договарят индивидуално между всеки оригинатор и платформа, но обикновено са между 2 и 5%. Ако вземем средната стойност 3% ще видим, че приходите на Mintos с над €1,5 милиарда евро финансирани кредити са грубо около €40 милиона евро за 4 години работа. Това, разбира се, са бакалски сметки, но дават представа за модела, по който работят и резултатът е много добър за бизнес с около 40 души персонал.
Повечето P2P платформи в момента работят на загуба. Това е съвсем нормално, тъй като среданата им възраст е около 3 години. Тяхната цел е растеж и налагане на бързорастящия пазар на финансови услуги от ново поколение. Разбира се, има платформи, като Mintos и Bondora, които вече са на печалба, което дава допълнителна увереност в успеха на този бизнес модел.
Щом не са пирамиди, значи няма риск?
Изобщо не е така. Риск винаги има. Обичам да казвам, че единственото сигурно в една инвестиция е рискът! P2P платфомите не са изключение. При тях, както при всяка инвестиция, съществуват рискове. Много хора не осъзнават, че риск същестува и при банковите депозити, независимо, че са гарантирани. Във финансите гаранции няма. Поне не и абсолютни. Винаги, когато някой ви „гарантира“ нещо, той всъщност ви го обещава. Не го забравяйте! Преценете какви са реалните възможности това обещание да бъде изпълнено.
При различните P2P платформи съществуват различни рискове, които разглеждам основно в детайлните ревюта, които правя. Един пример са тези на Mintos и Bondora. В секцията P2P платформи съм дал моята (субективна!) оценка на риска на всяка една платформа. Целта е да ви даде само бърза индикация, доколко рискова е дадената платформа. Детайлно описание на рисковете има в подробните ревюта.
Вашите пари са във вашите ръце
Аз съм човек, който лично инвестира в такива платформи повече от 3 години. За момента впечатленията ми са изцяло положителни. До момента в Европа не е имало P2P платформа, която да се е оказала пирамида. Има няколко платформи, в които се съмнявам, но не пиша за тях, макар и да съм инвестирал дребни суми, за да ги наблюдавам. И двете български платформи Klear и iuvo, по мое мнение, са надеждни и легитимни. Срещал съм се лично с екипите им и съм посещавал офисите им. Споделил съм впечатленията си и Klear и за iuvo в съответните статии.
Макар да не съм посещавал офисите на големите европейски платформи като Bondora и Mintos, за мен те са още по-сигурни и надеждни. Анализирал съм в детайли рисковете при тях, както и при всички P2P платформи, за които съм правил ревюта. За всички съм дал моята оценка, рисков рейтинг и кратка информация с предимства и недостатъци в раздел P2P платформи.
Това обаче е моето мнение. Вие имате пълното право да сте на друго мнение, защото парите, които инвестирате, са вашите пари. И единствено вие сте отговорни за тях. Ако имате сериозни съмнения, че P2P платформите са някакви нови пирамиди, най-добре не инвестирайте в тях. Важно е, да се чувствате уверени и спокойни, когато правите дадена инвестиция.
Научете повече
Ако искате да научите повече за P2P платформите, имате въпроси или искате да чуете отзивите на други инвеститори, може да го направите в нашата Facebook група за P2P инвестиции – https://fb.com/groups/InvestP2P. Там ще намерите над 2500 души с интереси в P2P инвестирането, с които можете да споделите опит, да дискутирате интересни теми или да зададете въпроси.
Аз не съм финансов консултант. Материалът представя личното ми мнение, има аналитичен характер и не представлява препоръка за инвестиция. Да си знаете само
„Както се вижда, годишният лихвен процент (ГЛП) за кредит от 1000 лева за 34 седмици (около 8-9 месеца) е 40%! А годишният процент на разходите (ГПР) е 49.15%. Още ли мислите, че P2P платформите предлагат твърде висока доходност от средно 10% годишно?“
Здравей, не ми е ясно какъв е този ГПР. Кредитополучателите ГЛЛ или ГПР трябва да плащат реално върху заетата сума. Може ли малко да разясниш ?
Плащат ГПР (Годишен процент на разходите), който ГЛП+всички такси.
Ето едно добро разяснение с подробности – https://www.klearlending.com/Blog/Articles/godishen-protsent-na-razhodite
Защо в платформата ,,iuvo“ не може да се инвестира свободно а трябва да те покани някой, който вече има профил в платформата?
Как така да не може да се ивестира?!? Може, разбира се. Поканата от приятел е само кампмания, от която можете да се възползвате, ако искате да получите бонус. Иначе няма никакъв проблем да се регистрирате самостоятелно. За тях даже е по-изгодно, но ако имвестирате над 1000€, за вас е по-добре с покана, заради бонуса.
Бих добавил един по-друг риск – прекалено бързото разрастване, което може да не позволи на малка компания да scale-не. Ето пример – депозирани пари от една седмица в mintos все още не са processed, а съпорта връща само автоматизирани мейли, че наемат хора. Червена лампичка отвсякъде.
Правилно, че има проблеми свързани с бързия растеж и мащабирането, но не мисля, че има общо с пирамидите. В този случай риска се проявява като няколко дни пропуснати ползи, което не чак толкова страшно. Ако попаднете на финансова пирамида риска да загубите всичките си пари е съвсем реален и с доста по-сериозни последствия.
Коментарът е добър, но основният риск за P2P платформите с оригинатори не е застъпен. Това е риска оригинаторите да фалират, което е част от играта. Проблем би било ако има връзка (например в собствеността) между оригинаторите и платформата, тогава може да се говори за някаква измама.
Също искам да отбележа две основни грешки, които виждам няколко пъти във Вашия сайт.
1. Инвестирана сума в Mintos. Цифрата от 1.5 млрд. евро, която се споменава, не е порфолиото (oustanding) в Mintos – тази сума е с натрупване за всички години и към момента в Mintos има инвестирани между 300 и 350 млн. евро (меню statistics от сайта на Mintos). А относно прихода им – тъй като отчетите са публични може да проверите, че за 2015, 2016 и 2017 имат общо малко под 3 млн. евро приходи. (50k – 2015, 521k – 2016 и 2 137k – 2017)
2. Цената на кредитите – в платформата има показател какъв е ГПР, който клиента плаща и за бързите кредити до заплата най-високите му стойности са 4000%. Примерът, който сте дали с Изи кредит също не е коректен – това е оскъпяването, което ще заплатите ако отговорите на всичките им изисквания – например имате двама поръчители с нетна заплата над 1500 лв., които нямат задължения в ЦКР. Ако не отговорите на тези исквания като 99.99% от клиентите им ще заплатите ГЛП в порядъка на 150-200% и ГПР в рамките 400-800% в зависимост от сумата и срока.
Напълно съм съгласен, че това е риск, когато имаме гаранция за обратно изкупуване. Аз съм го разглеждал, заедно с други рискове в ревютата на всяка отделна платформа. За Mintos също сте прав, но в статията се казва, “финансирани креди” кумулативно от съществуването им досега. Именно върху тази сума се получава комисионната, а не върху outstanding, която може дс се реинвестира многократно. За печалбата не съм съвсем съгласен. По две причини. 1. Това е счетоводна печалба, а аз смятам брутния приход, който се манипулира доста по-трудно. От тези 1.5€ милиарда, почти един милиард, са от 2018 година, което няма как да е отчетено.
За Изи кредит примера е техен. Целта не е да покажа, че кредитите им са изгодни,което изобщо не е така, а че и в най-лошия случай имат много по-голяма печалба, от това което дават на инвеститорите, за да стане ясно защо им е изгодно да се финансират през P2P платформи.
По повод високия ГПР – около 49%, казвате: „Кой и защо взима такива кредити е отделна тема. Тя показва отчайващата финансова неграмотност или крайна нужда на хората, които ги взимат.“ Според мен това е основната тема – нима е възможно подобна неграмотност да продължава дълго (след като ти бърка дълбоко в джоба) и как, с какви доходи финансово неграмотни хора са в състояние да изплатят кредита си, натоварен с такива разходи?
В повечето случаи тези кредити са много краткосрочни и за малки суми. Средно от по няколко месеца и макар процента наистина да е внушителен, когато срока и сумата са малки, то абсолютната сума е доста поносима и те не си правят сметката. Пример – взема 200 лева за 1 месец и връща 210. Процента е огромен 5% месечно, но 10 лева не са нещо непостижимо.