Кой наистина стои зад iuvo?

Отдавна се каня да споделя мнение за Iuvo Group, където инвестирам вече 2 години. Мнения за Iuvo има доста из интернет, но никъде не съм срещал информация кой стои зад най-популярната в България P2P платформа. Последната статия в блога на Iuvo ме подразни, тъй като не само не дава никаква информация, интересуваща инвеститорите, но е и доста подвеждаща. Затова реших да потърся информация и да споделя кой наистина стои зад Иуво.

Не за пръв път се внушава тезата, че Ивайло Иванов е човека, който стои зад iuvo. Със сигурност в това има доза истина и според мен, тя съвсем не е само 1.5%. Вероятно Ивайло Иванов е човека, който стои зад идеята за Иуво и отговаря за реализацията й. Не го познавам лично, но според това, което чета из мрежата е симпатичен, умен и образован млад човек, с предприемачески дух. Вероятно е именно за това е и изпълнителен директор, лидер на екипа и лице на Iuvo Group. Но интересно защо винаги се показва само Ивайло Иванов, като човека, който стои зад iuvo, a не се споменава нищо за другите големи акционери.  А акционерите са важни, защото те стоят зад Иуво с парите си и това съвсем не е малко. Това ме провокира да се разровя за повече информация.

Кои са реалните собственици на iuvo?

Макар такава информация да липсва в публичното пространство, освен за Ивайло Иванов, всъщност информация за някои от акционерите, има на самата страница на iuvo. Там са дадени изказвания  за компанията на  Неделчо Спасов, Станимир Василев, Иван Желев и Христо Митровски. Това е цялата публична информация, която има в България, където реално оперира Иуво.

Тя същност не е малко, защото първите двама са собствениците на „Мениджмънт Файненшъл Груп“ АД (МФГ). Повечето от вас може и да не са чували за тази компания, но всъщност това е компанията собственик на EasyCredit, VivaCredit и iCredit – трите най-големи оригинатора в Иуво. Според последния публикуван отчет от 2017 година Неделчо Спасов и Станимир Василев имат общо 73% – по 36,5%. Това е почти пълен контрол върху компанията.

Колкото и да се опитвах в България, не успях да намеря данни за другите акционери в iuvo и тръгнах за Естония.

Каква информация има за iuvo в Естония?

Доста повече от тази в България. За съжаление не знам езика не ми беше много лесно да се ориентирам. Но срещу няколко часа и двадесетина евро се сдобих с нужната информация. В Естония дори справките в Търговския регистър са платени. Той не е по-добър от нашия, но поне работеше. Не, че имаше реална полза от информацията в него. Единственото нещо беше финансовия отчет на iuvo за 2017, от който се вижда, че е на загуба от 353993 евро. Компанията има капитал от 500,000 евро, като според данните реално са внесени малко повече от половината 253,000 евро. Загубата не е проблем, според мен, тъй 2017 реално е първата финансова година, в която платформата реално функционира. В момента тя е стартираща компания, за която е важен бързия растеж, а не печалбата. Акционерите са напълно в състояние, а както ще се види след малко, имат и интерес да финансират този растеж.

Другата информация е от частна фирма, която доставя платени данни за бизнеса – https://www.bisnode.ee.  Определено си заслужаваше парите. Не мога да я споделя изцяло, тъй като компанията я продава, но мога да споделя някои интересни моменти.

Кои са основателите на iuvo?

Компанията е основана от една от най-големите фирми за правни услуги в балтийския регион – TGS Baltic на 08.06.2016 с 3000 евро капитал. Адвокатската фирма вероятно е действала по поръчка на клиенти, които са реалните основатели. Около две седмици по-късно, на 20.06.2016 се появяват и самите основатели:

• Неделчо Спасов – 34%
• Станимир Василев – 39%
• Христо Митровски – 10%
• Иван Желев -10%
• Петър Петров – 5%
• Ивелина Кавурска – 2%

Очаквано, поне за мен, е участието на Ивелина Кавурска и Петър Петров. Ивелина Кавурска е част от екипа на iuvo, но и е член борда на МФГ, а Петър Петров е съдружник със Станимир Василев и Неделчо Спасов в МФГ и „Мениджмънт груп“ АД. Така общото участието на групата МФГ реално е 80%, което им дава пълен контрол. Принципно в това няма абсолютно нищо лошо. Единственото, което ме притеснява, че не е публично заявено никъде.

Другите двама съдружници нямат връзки с МФГ. Поне аз не открих такива, а и това едва ли е важно. Вероятно, са просто инвеститори в компанията, тъй като това е перспективен бранш. Прави впечатление, че Ивайло Иванов – „човекът стоящ за iuvo“, не е сред основателите.

Кои са акционерите на iuvo днес?

Към днешна дата капиталът е вдигнат на 500,000 евро и акционери са:

• Неделчо Спасов – 42%
• Станимир Василев – 42%
• Христо Митровски – 5%
• Иван Желев – 5%
• Ивелина Кавурска – 2%
• Ивайло Иванов – 1.5%
• Тодор Сбирков – 1.25%
• Манол Ружинов – 1.25%

Преди по-малко от 3 месеца, на 29.06.2018, като акционери в iuvo се включват ключови членове на екипа – Ивайло Иванов и ИТ хората, развиващи платформата – Тодор Сбирков и Манол Ружинов. Намалява участието на външните, според мен, инвеститори и се увеличава дела на двамата собственици на МФГ.  Тези данни не са налични, все още, никъде в България. А според мен, би следвало да са на сайта на iuvo, за да могат инвеститорите да знаят на кого поверяват парите си. Прозрачността е ключова за доверието, а доверието във финансите е всичко.

Има ли някакъв проблем в собствеността на iuvo?

Всъщност има. Един-единствен проблем. Това е, че тази собственост не е ясно заявена, а трябва. Не защото закон или регулатор го изисква, а в името на прозрачността. Няма нищо по логично да дадеш собственост на умни, млади и амбициозни професионалисти, за да бъдат те заинтересовани в развитието на компанията. Това е изключително правилен ход. Не е правилен ход, обаче, да твърдиш, че те стоят зад компанията, защото просто не е вярно. При капитализма зад една компания винаги стои капитала, а екипа стои отпред – той е лицето на компанията.

Компания, която привлича пари от множество дребни и непрофесионални инвеститори трябва да е максимално прозрачна за тях. Премълчаването на факти, в които няма нищо лошо, поражда съмнение в почтеността. Само няколко минути след коментара ми във Facebook, че едва ли точно Ивайло Иванов стои зад компанията, получих въпроса:

Значи, ли това, че iuvo е финансова пирамида?

Не! В никакъв случай не значи. Изобщо не може да става и дума за това. Оригинаторите на кредитите са познати, реално работещи проспериращи фирми. Условията, които се предлагат са съвсем стандартни в бранша. Няма нищо смущаващо. Именно затова всичко би трябвало да е на показ.

Няма нищо ненормално във факта дадена P2P платформа да е собственост на оригинатора. Има платформи, които предлагат само собствени кредити. Примери за такива са Bondora и Klear. Замисъла на iuvo не е такъв. Идеята му е да е Peer to peer marketplace – платформа, на която много оригинатори предлагат кредити, както го прави Mintos. И те вече се развиват в тази посока, като добавиха нови два оригинатора, които не са от групата МФГ.

Съдружниците са инвестирали в iuvo значителен капитал 500,000 евро, което не е нужно да правят (и 1 евро стига) и едва ли биха направили, ако нямаха сериозни намерения за развитие на компанията. Ивелина Кавурска, която е ключов мениджър МФГ, е основател и член на екипа iuvo. Вероятно, е просто инвеститор в компанията. Това, за мен, е индикация, че компанията е важна за групата.

Защо iuvo е регистрирана в Естония?

Най-вероятно, е регистрирана в Естония по регулаторни причини. В това няма нищо лошо. В Латвия, Естония и UK са регистрирани много финтех компании, тъй като там има добра среда за развитието им. Най-вече законодателството в тези страни, отчита някои специфики на бранша и регулаторите знаят какво да регулират.

Скоро имах един разговор с нашата КФН, че предлаганата гаранция за обратно изкупуване не е осигурена с нищо и трябва да се регулира като застраховка. Отговора на експертите им ясно показа, че това изобщо не е в полезрението им.

Естония предлага добри регулации за финтех компании

Най-старата P2P платформа в Европа, Bondora също е регистрирана в Естония, а най-голямата Mintos – в Латвия. Естония е не е офшорна зона със скрити собственици. Както се вижда, беше ми нужно повечко желание и малко пари, за да получа цялата информация.

Интересен и малко известен факт е, че „английските“ фондове Schroders и „американските“ фондове  Amundi/Pioneer, реално са регистрирани в Люксембург. Тези фондове се предлагат в България от Karoll и от българските банки Уникредит Булбанк и SG Експресбанк и никой не се интересува или притеснява защо са регистрирани в Люксембург. Доходността и вложенията в тези фондове също не са гарантирани. Защо тогава са притесненията за iuvo? Вероятно защото е компания на 2 години,  фондове Schroders съществуват от 200. Именно затова Иуво трябва да е 100 пъти по-прозрачна и убедителна за инвеститорите.

Какво всъщност ме притеснява?

Притесняваме, че прозрачността не е достатъчна. Че публикуваните на сайта отчети на оригинаторите от групата на МФГ – EasyCredit, VivaCredit и iCredit са от 2016 година, а вече са минали 9 месеца от 2018. Това не е добре. Лошо е, също, че финансовите отчети на VivaCredit липсват и в търговския регистър. Чест прави на поддръжката им, че се постара да ги открие, даже ми посочи и сайт, на който … отново ги няма. Съвсем не е така с поддръжката на EasyCredit, която веднага ми отговори протоколно:

Добрата новина, че все пак отчетите на EasyCredit и МФГ са налични в Търговския регистър и са на добра печалба за 2017. Едва ли е проблем, обаче, да са и в сайта на Иуво, тъй като са важни и полезни за инвеститорите. Без актуални финансови отчети, инвеститорите не могат да направят самостоятелно обективно заключение за финансовото състояние на оригинатора. А то е важно, за да се оцени доколко той има реална възможност да изпълни „гаранцията“ за обратно изкупуване на фалиралите кредити, ако техния процент се вдигне над очаквания от оригинатора. Защото тази „гаранция“ е само едно обещание на оригинатора и той ще е в състояние да я изпълнява, докато процента на фалиралите кредити е в рамките на този, който предварително е калкулирал.

Може би, от iuvo очакват, просто да се доверите на рекламното изречение, което ви посреща на сайта:

Да се доверявате сляпо, не е добре за вас, защото рискувате вашите пари. И ако някой ви обяснява, че няма никакъв риск, просто ви заблуждава. За да са полезни на инвеститорите, iuvo трябва да изискват от оригинатори си да предоставят пълна и навременна информация. Защото динамиката във финансите е голяма и отчети от преди две години, меко казано, не са достатъчно полезни. Пълното разкриване на финансова информация за оригинаторите от групата МФГ, ще покаже, че наистина няма поводи за притеснение.

Моето мнение за iuvo?

Като цяло харесвам платформата Иуво. Дори и защото е българска и прокарва пътя на финтех сред ширещата се финансова неграмотност у нас. Харесвам и доходността, която се постига – около 10 пъти над лихвите по депозитите. Инвестирам от 30.09.2016 и смятам да продължа да инвестирам. И затова искам да се подобрява.

Ето някои предложения за подобрение:

1. Повишаване на прозрачността – актуални отчети и данни за всички оригинатори, данни за самата платформа, включително финансови;
2. Подобряване на интерфейса – функционален е, но доста спартански, има място за подобрение и придобиване на модерен вид;
3. Подобряване на функционалността – възможности за автоматично инвестиране на вторичния пазар, графично представяне на ключови данни за портфейла;
4. Подобряване на справките – правени от програмисти за програмисти и са почти неизползваеми за обикновения инвеститор;
5. Служебна бележка за доход – независимо, че няколко пъти се обаждах на поддръжката в началото на годината, отговора им беше протоколен и безполезен.

Това е просто мое мнение, но iuvo има над 6000 инвеститора. За две години до мен, като един от тях, не е достигнала нито една анкета и въпроси какво искаме да се подобри, а със сигурност някои от тях биха дали полезни идеи. С удоволствие бих споделил своите идеи с екипа на Иуво. Тъй като от 25 години се занимавам с разработка на софтуерни системи и повече от 2 години ползвам над 10 платформи за Peer to Peer кредити, мисля че има с какво да съм им полезен. Надявам се, да не са ми много сърдити за тази статия, но мисля, че ако видят в нея не заплаха, а възможност за подобрение, би трябвало да са доволни в дългосрочен план.